28 юли – Световен ден за борба с хепатита
Всяка година на 28 юли Световна здравна организация отбелязва Световния ден за борба с хепатита.
Тазгодишното мото на Световната здравна организация е:
„Време е за действие“.
С него за пореден път се поставя акцент върху неотложността на действията и усилията, необходими за премахване на хепатита като заплаха за общественото здраве до 2030 г.
Всяка минута 2 души умират от чернодробни заболявания, свързано с хепатит, за което е необходимо да се повиши осведомеността на обществото за риска от заболяване и свързаните с него чернодробни усложнения и рак.
Какво представляват вирусните хепатити?
От инфекциозните хепатити особено важно значение имат вирусните хепатити. Те се причиняват от:
• хепатитен вирус А (HAV);
• хепатитен вирус В (HBV);
• хепатитен вирус С (HCV);
• хепатитен вирус D (HDV);
• хепатитен вирус Е (HEV);
Тези вируси се означават като хепатотропни вируси (насочени към черния дроб). HBV е ДНК – вирус, а останалите хепатотропни вируси (HAV, HCV, HDV, HEV) са РНК – вируси. HDV e “фалшив” вирус – за инфектирането и размножаването му в чернодробните клетки са необходими вирусните частици на HBV.
Основен механизъм на заразяване с HAV и HEV е фекално-оралният. Заразяването става при консумация на заразени с вирусни частици вода и храна. Хепатит А и Е се наблюдава в райони с лоши санитарни условия, липсваща канализационна система, сред хора с лоши хигиенни навици и живеещи при неблагоприятни битови условия. Има ефикасна ваксина срещу хепатит А, лицензирана и в България. Разработена е ваксина срещу хепатит Е, която е лицензирана единствено в Китай.
Острият хепатит А е ендемичен за райони на Азия, Африка, Среден изток. Най-често боледуващите са деца. Заболелите възрастни в тези райони са предимно неваксинирани лица, пътуващи от други страни.
Хепатит Е се предава по фекално-орален механизъм чрез заразена вода в ендемичните региони в Азия, Африка, Мексико, Индия, а в индустриалните страни чрез недобре термично обработено месо и месни продукти.
Хепатити В, С и D се предават предимно парентерално и по полов път. Заразяване с тях може да стане при:
• кръвопреливане;
• преливане на биопродукти – напр. човешка плазма;
• трансплантация на органи от заразен донор;
• венозни и дентални манипулации;
• употреба на венозни наркотици, приложени чрез общи игли;
• татуиране и поставяне на пиърсинг;
• честа смяна на сексуални контакти;
• от майка на новородено.
Вирусните хепатити се делят още на:
• остри вирусни хепатити – завършват с възстановяване на чернодробната функция и клинично оздравяване. Остро протичане се наблюдава при хепатити причинени от всички хепатотропни вируси.
• хронични вирусни хепатити – персистират клиничните прояви и лабораторните отклонения за повече от 6 месеца. Хронифицират хепатит В, хепатит B + D и хепатит С. Напоследък има съобщения за хроничен хепатит Е, наблюдаван при имунокомпрометирани болни. Хроничен хепатит може да се развие както след клинично проявен остър хепатит, така и при липса на ясно изявен такъв – напр. за HCV- инфекция е характерно бавно прогресиране и хронифициране, без ясно проявен иктеричен синдром.
Острите вирусни хепатити протича подобно на другите инфекциозни заболявания в няколко периода:
I. Инкубационен период – периодът от заразяването до клиничната изява на заболяването. Инкубационният период е различно дълъг за различните хепатити:
• Хепатит А – инкубационния период е средно 30 дни (между 15 – 45 дни);
• Хепатит В – инкубационният период е от 30 до 180 дни (1 – 6 месеца);
• Хепатит С – инкубационния период е от няколко седмици до 6 месеца, средно 35-90 дни;
• Хепатит Е – инкубационният период е от 2 до 10 седмици;
• Хепатит D – инкубационния период е средно 35 дни. За да се развие хепатит Dзаразяването трябва да стане едновременно с HBVили в хода на хепатит В инфекция. HDV утежнява острия хепатит В.
II. Предиктеричен период – продължава около седмица;
След различно дълъг инкубационен период следва предиктеричния период, за който са характерни неспецифични симптоми като:
• отпадналост и безсилие;
• загуба на апетит, понякога отвращение от храна;
• гадене и повръщане;
• тежест и болки в корема;
• болки по мускулите и ставите – по-често се наблюдава при остър хепатит В;
• втрисане, повишена температура, хрема, грипоподобни оплаквания – по-често се наблюдават при остър хепатит А.
III. Иктеричен период – продължителността му е различна и зависи от формата и тежестта на клинично протичане на хепатита. Преди развитието на иктеричния период пациентите забелязват потъмняване на урината и по-светлия цвят на изхожданията. Най-характерният признак на този период е иктер – жълтеница. Първоначално се наблюдава леко пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата. Интензивността на иктерът е различна – от леко изразен (субиктер) в началото до интензивно изразен. При продължително персистиране на жълтеницата, придобива зеленеещ оттенък – вердинов иктер. Жълтеницата е съпроводена с отпадналост, безсилие, оплаквания от страна на храносмилателната система – безапетитие, гадене, тежест в дясното подребрие.
Обективно при прегледа се установява в различна степен увеличен по размери черен дроб, понякога и слезка, а лабораторните изследвания показват повишени стойности на чернодробните ензими – АсАТ, АлАТ, ГГТ, АФ, както и на общия и директния билирубин. В урината се открива също билирубин и увеличен уробилиноген.
IV. Реконвалесцентен период – период на възстановяване. Започва след преминаване на иктеричния период с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и склерите и намаление на чернодробните показатели. Възстановяването е с различна продължителност и зависи от тежестта на клиничното протичане и формата на преболедувания хепатит. Отпадналост, безсилие и оплаквания от храносмилателната система може да персистират дълго след клиничното оздравяване.
Типичните симптоми, които се наблюдават при острите вирусни хепатити включват:
• безапетитие;
• подуване на корема;
• гадене и повръщане;
• диарийни изхождания;
• отпадналост;
• болки по мускулите и ставите;
• тежест в дясно подребрие;
• пожълтяване на очите и кожата;
• потъмняване на урината (често сравнявана на цвят с тъмна бира);
• изхождане на светли фекални маси;
• повишена температура.
Острите вирусни хепатити могат да протекат и аниктерично – когато липсва иктер по кожата и склерите.
Според тежестта на клинично протичане, острият хепатит протича като лека, средно тежка или тежка форма.
Острият вирусен хепатит може да протече и като фулминантен хепатит – мълниеносно, с бързо развитие на остра чернодробна недостатъчност, в резултат на нарушена чернодробна функция, поради увреждане на чернодробната тъкан от имунно-медиирано разрушаване на чернодробните клетки. Фулминантно протичане се наблюдава най-често при остър хепатит В. С развитието на иктеричния период състоянието на болните бързо се влошава.
Оплакват се от силно главоболие и отпадналост, сънливост, непрестанно гадене, повръщане и тежест в корема. В първите дни болните са контактни и адекватни. Със задълбочаване на чернодробното увреждане и влошаването на чернодробната функция, съзнанието също се нарушава – болните са контактни, но неадекватни, често психомоторно възбудени, дезориентирани, от тях се носи неприятна миризма – дъх на черен дроб. В този стадий се наблюдават още интензивен иктер, кръвоизливи по кожата или активно кървене от кухите органи (стомах, черва, пикочен мехур).
Прогресивното отпадане на чернодробната функция и натрупването на токсични вещества, които черният дроб не може да преработи, довежда до влошаване на общото състояние, задълбочаване на кървенето и развитие на кома – болните не реагират на болкови стимули, не се установяват рефлекси, зениците не реагират на светлина, нарушава се дишането, понижава се артериалното кръвно налягане. Изходът в голям процент от случаите е летален.
Кои билки подпомагат черния дроб?
Наред с конвенционалната медикаментозна терапия, към лечението на хепатит често се добавят и редица билки и хранителни добавки. Най-често употребата на билки при хепатит цели облекчение на симптомите, подпомагане на чернодробната функция и подсилване на имунитета. Сред най-често препоръчваните билки и естествени средства за лечение на хепатит са:
Бял трън
Белият трън е ценно растение в традиционната медицина, известно най-вече със своите ползи за здравето на черния дроб.
Активното вещество в билката бял трън е силимарин, който е мощен антиоксидант, помагащ за защита на черния дроб от увреждане, предизвикано от токсини, алкохол и други вредни вещества.
Чай от бял трън има способността да подпомага процеса на регенерация на чернодробните клетки и подобрява функционирането на черния дроб, като по този начин допринася за ефективната му детоксикация.
Корен от глухарче
Коренът от глухарче също е изключително ценен в натуралната медицина заради своите многобройни ползи за здравето, особено когато става въпрос за подкрепа на черния дроб.
Благодарение на своите антиоксидантни свойства, коренът от глухарче помага в борбата с оксидативния стрес и предпазва чернодробните клетки от увреждане. Наред с това,той стимулира производството на жлъчка, което подпомага детоксикацията на черния дроб и улеснява отстраняването на токсини от тялото.
Коренът от глухарче подкрепя възстановяването на увредените чернодробни тъкани и допринася за подобряване на общата функция на черния дроб. В комбинация с плавун, се получава чудесен чай от билки за черен дроб и бъбреци.
Корен от репей
Коренът от репей е известен в народната медицина заради своите антиоксидантни свойства. Той помага за неутрализиране на свободните радикали в организма, като по този начин се бори с оксидативното увреждане на клетките, включително и на чернодробните.
Коренът от репей подкрепя естествените функции за детоксикация на черния дроб, стимулирайки елиминирането на токсини от тялото. Неговото положително въздействие върху стимулирането на жлъчния поток е важно за поддържането на здравословния метаболизъм и храносмилането.
Корен от лапад
Коренът от лапад притежава многобройни здравословни ползи, като заема важно място в хранителните добавки за черен дроб и жлъчка. Той също съдържа важни антиоксиданти, които помагат в защитата на клетките от оксидативен стрес и увреждане.
Освен това, коренът от лапад насърчава елиминирането на токсини от организма чрез стимулиране на жлъчката и подобряване на чернодробната функция. Това действие подпомага общата детоксикация и спомага за поддържането на здравословен черен дроб, улеснявайки процесите на пречистване в тялото.
Розмарин
Розмаринът също има пречистващи свойства и ефективно подпомага процесите на детоксикация на черния дроб. Билката действа като естествен стимулатор за успокояване на жлъчката, което е от ключово значение за правилната функция на черния дроб и облекчаване на проблеми, свързани с увеличен черен дроб.
Розмаринът се използва за елиминиране на токсини от тялото, облекчаване на проблемите с черния дроб и подкрепа за неговото здравословно функциониране.
При добавянето на метлено семе към режима за детоксикация, се засилва ефектът от розмарина, като се подпомага още повече пречистването и поддържането на чернодробното здраве.
Шизандра
Натуралният екстракт от шизандра може да бъде изключително полезен за черния дроб и общото здраве на човешкия организъм, благодарение на своите мощни антиоксидантни свойства. Той спомага за защитата на черния дроб от увреждане, причинено от натрупването на токсини и влиянието на алкохола.
Шизандра активно подкрепя процесите за пречистване на черния дроб, като улеснява извеждането на токсините от организма и подобрява функционирането на жлъчния мехур.
Това допринася за подобряване на циркулацията на кръвта и ефективно предотвратява натрупването на вредни вещества, които могат да доведат до увреждане на черния дроб.
Артишок
Артишокът е една от най-ценните билки за черен дроб и жлъчка, благодарение на своите изразени антиоксидантни свойства и способността да подкрепя детоксикацията на черния дроб.
Използването на артишок във формата на чай за черен дроб или като хранителни добавки за прочистване на черния дроб може значително да подобри функционирането на чернодробните ензими.
Артишокът допринася за увеличаване на производството на жлъчка, което е от съществено значение за разграждането на мазнините и елиминирането на токсините от организма. Той е изключително подходящ за хора, които търсят естествени билки за прочистване на черен дроб или билки за омазнен черен дроб.
Женско биле
Женското биле е традиционна билка, чиято употреба датира още от античността, когато е била използвана за облекчаване на различни здравословни проблеми.
В китайската и гръцката медицина, тази билка е намирала приложение в лечението на заболявания на дихателната и храносмилателната системи, сърдечни проблеми, а също и като средство за общо укрепване и тонизиране на организма.
Благодарение на своя сладък вкус, женското биле се използва и в хранително-вкусовата промишленост за производството на бонбони и други сладкарски изделия.
Най-ценна е обаче в подкрепа на детоксикацията и пречистването на черния дроб. Тази билка допринася за подобряване на функциите на черния дроб, стимулирайки елиминирането на токсините и подкрепяйки възстановяването на чернодробните клетки.
Цикория
Цикорията също е богата на антиоксидантни свойства, което я прави изключително полезна за подкрепа и детоксикация на черния дроб. Тя действа като естествен стимулант за увеличаване на производството на жлъчка, подобрявайки по този начин процесите на храносмилане и елиминиране на токсините от организма.
Цикорията подпомага и регенерацията на увредените чернодробни клетки и спомага за поддържането на здравословна чернодробна функция. Тази билка е ценна не само за черния дроб, но и за цялостното благосъстояние, като подкрепя имунната система и спомага за контрола на кръвната захар.
Куркума
Освен чудесна подправка за много ястия, куркумата има и незаменими свойства, касаещи здравето. Със своите противовъзпалителни, антиоксидантни, антимикробни и имуностимулиращи свойства, тя е отличен помощник в грижата за черния дроб.
Активното вещество в куркумата, куркуминът, помага за намаляване на оксидативния стрес и подпомага защитата на чернодробните клетки от увреждане. Той стимулира производството на жлъчка, което е важно за елиминирането на токсините от организма и подобрява храносмилането.
Куркумата подпомага и възстановяването на увредените чернодробни тъкани и поддържа здравословната функция на черния дроб.