10 октомври Световния ден на психичното здраве
На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Това е ден за образование и гласност за психичното здраве, както и за борбата против стигмата на психичните заболявания в обществото. Психичното здраве е от ключово значение за пълноценен и продуктивен живот. Въпреки това много европейци имат проблеми с психичното здраве.
Преди пандемията от COVID-19 една шеста от хората в ЕС страдаха от проблеми, свързани с психичното здраве. Тази ситуация се влоши заради безпрецедентните кризи през последните години. Пандемията оказа допълнителен натиск върху психичното здраве на хората, особено сред младежите и хората, които вече страдаха от психични заболявания.
Нарастващата цифровизация, роботизация и използване на изкуствен интелект на работното място също могат да окажат отрицателно въздействие върху условията на труд и следователно да повлияят върху психичното здраве на хората.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства.
Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог.
Безпокойството е естествен отговор на организма ни към стреса. То е чувство на страх или тревога, което може да бъде причинено от комбинация от фактори, които според изследователите варират – от генетиката до околна среда и мозъчната химия.
Има разлика между ежедневното безпокойство и тревожните разстройства. Едно е да се чувстваме стресирани, но когато това премине границата на нормалното и започне да влияе на качеството на живота ни, може би вече става дума за едно по-сериозно състояние.
Например:
- паническо разстройство
- посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
- обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
- тревожност при раздяла
- тревожност при болест
- фобия
- генерализирано тревожно разстройство (GAD)
- социално тревожно разстройство
Алтернативната медицина в помощ на психичното здраве
Смехотерапия
Терапевтичният ефект от смеха върху организма е доказан от много изследвания. Колкото мислим по-положително и се смеем, толкова е по-малък рискът от това да развием някои здравословни проблеми. Смехотерапията намалява стреса, болката в тялото и депресивните състояния. Всеки път, когато се смеем, кортизолът се понижава и се отделят ендрофини, които се смятат за хормони на щастието. За 15 минути можем да изгорим от 10 до 40 калории, стига да се смеем от сърце.
Когато сме подложени на стрес, надбъбречните ни жлези освобождават хормони на стреса като кортизол. Неговите високи нива отслабват имунната система и ние се разболяваме по-лесно. Това увеличава риска от развитие на депресия и сърдечни заболявания. Редовният смях намалява кортизола до 69%, според данни на неотдавнашно проучване. Това има благотворно въздействие върху паметта и когнитивните функции – мозъкът мисли по-бързо, прави повече връзки и осмисля информацията по-добре.
Ароматерапия и етерични масла в подкрепа на душата и тялото по време на пътуването към по-доброто психичното здраве
След изминалите години все повече от нас осъзнават колко е важно психичното ни здраве. Дори когато нещата се нормализират и влязат отново в стандартните релси, може да се окаже, че сме се сдобили с чувства, като тревожност, стрес или сме дълбоко потиснати. Етеричните масла са изключително подходящи, когто имате нужда от помощ, за да можете да се справите по-леко с такива състояния.
Важно е да се отбележи, че етеричните масла не могат да „излекуват“ стреса или тревожността, но могат да помогнат за повишаване на положителните ни емоциите и да предложат множество терапевтични ползи. И колкото и етеричните масла да ви помагат да се справяте с проблеми, свързани с психичното здраве, те не могат да заместят професионалните грижи в областта на психотерапевти и психолози.
Бъдете активни!
Физическата активност не само е полезна за тялото ви, но може да подобри и ума ви. Ако можете да излизате навън, опитайте да се разхождате, да тичате, да карате колело или друг спорт. Ако сте на закрито, опитайте танци, разтягане или някое друго динамично занимание, което ви се отдава. Открийте какво работи за вас – и го правете!
Хранете се добре!
Каква е връзката между здравословно хранене и психично здраве?
След като имаме основните понятия, можем да разгледаме и конкретните механизми, чрез които здравословното хранене благоприятства психическото благосъстояние.
Можем да разделим тези механизми на три основни групи, а именно:
- Функцията на мозъка, която може да бъде правилна, адекватна и навременна само и единствено, ако той е снабден с необходимите за целта нутриенти.
- Здравето на стомашно-чревния тракт – по последни данни, дисбактериозата и възпалението на червата са пряко свързани с немалко психични заболявания, включително тревожност и депресия.
- Самочувствието и социалната интеракция, които често страдат при хора с наднормено тегло и често са в по-добро състояние при хора със здравословен начин на живот и нормален индекс на телесната маса.
Наблюдавайте себе си и света около вас
Това означава да сте по-съзнателни за дишането си, тялото си и заобикалящата ви среда. Опитайте се ДА ПРИСЪСТВАТЕ в настоящия момент!
Спете!
Опитайте се да намерите правилния баланс за съня си всяка нощ. Това ще Ви помогне да се развивате добре, да останете здрави и да имате ясна мисъл.
Стресът сам по себе си е жизненоважна реакция за оцеляването на организма в различни житейски ситуации: той активира енергийните запаси, повишава концентрацията и работоспособността. Решаващо значение има колко често и колко продължително се активира стресовата реакция и дали може да бъде постигнат баланс.
Хормонът на стреса кортизол, например, има събуждащо действие и се отделя в сутрешните часове на деня в по-висока концентрация. Вечер нивото му е най-ниско. Ако през деня и дори вечер ни връхлитат много стресиращи фактори, нивото на хормоните на стреса остава твърде високо, за да постигнем спокойствие. Това може да бъде причина и за прекъсване на нощния сън. По този начин стресът предизвиква проблеми със съня.
Разликата е в продължителността на стреса. Всеки може да бъде засегнат от извънредни емоционални състояния: следствие от раздели, промени в професионален план или притеснение за предстоящ изпит, които биха могли временно да променят иначе редовния сън. В повечето случаи сънят намалява. Тези т.нар. адаптивни проблеми със съня отшумяват, когато настъпилото събитие бъде отработено, когато човек свикне с новата ситуация или респективно я преодолее. Ако засегнатият не е подложен на ежедневна умора, по-малкото количество сън не води веднага до състояние на недостиг. Ако продължително психическо натоварване и преумора се комбинират с проблеми със съня, това може значително да наруши общото състояние. Както прекомерният стрес, така и пониженото количество сън, могат да доведат дори до физическо разболяване, например до повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания.
Открийте нещата, които ви правят щастливи, и ги правете по-често!
Пеене, слушане на музика, четене, игри, разговори с приятели, отглеждане на растения, готвене, футбол, рисуване… има толкова много възможности! Дори може да опитате нещо ново!